Проблеми при храненето на Българското население

Храненето е неразделна част от културата на населението. Моделът на хранене и отношението към храните като цяло се изгражда и развива през вековете до наши дни. Естествено това развитие е свързано с постиженията на научно-техническия прогрес и е пречупено през традициите, обичаите и опита на поколенията.
Храненето е доказан фактор, влияещ върху качеството на живот на всеки индивид. При децата то е съществено за осигуряване на растежа, развитието на органите, изграждане на тъканите и осъществяване на функциите на организма. При възрастните е необходимо, както за обезпечаване на ограните, тъканите и функциите на организма, така и за поддържане на качеството на живот на зрелия индивид - здраве и работоспособност.

Недостатъчният прием на енергия и хранителни вещества от храните, както и техният небалансиран прием и свръхприем, оказват неблагоприятни последици върху здравето, растежа и развитието на организма.
Проведените през последните 20 години Национални представителни проучвания на храненето и хранителния статус на населението в България разкриват съществуващите положителни и отрицателни характеристики и тененции, които могат да бъдат свързани със здравето на населението.

Отрицателни характеристики и тенденции в храненето на населението са:

• Висок прием общо на мазнини, както на тези от животински произход (мас, масло), така и на тези от растителен произход (слънчогледово олио, маргарин);
• Ниска консумация на риба;
• Ниска консумация на пълнозърнест хляб и пълнозърнести продукти;
• Ниска консумация на пресни плодове и зеленчуци през зимата и пролетта;
• Нисък прием на кисело мляко, консумация предимно на млека с висока масленост;
• Висока консумация на захарни и сладкарски изделия, безалкохолни напитки съдържащи захар;
• Висока употреба на готварска сол (2-3 пъти над препоръчителните стойности);
• Висока консумация на алкохол при някои групи от населението;
• Нисък прием на някои витамини (фолат, витамини В1, В2, С);
• Нисък прием на някои минерали (желязо, цинк, калций, магнезий).

Горецитираните характеристики са изразени в различна степен сред отделните рискови групи от населението.

Моделът на хранене на родителите съществено повлиява в позитивна или в негативна насока изграждането на хранителни навици при децата и определя хранителното им поведение в по-късните периоди от живота.

Нездравословният хранителен модел и ниската физическа активност са мощен фактор допринасящ за високото разпространение на затлъстяването сред населението. От своя страна то е доказан рисков фактор за поява на т.н. болести на цивилизацията или хронични неинфекциозни заболявания: сърдечно-съдови заболявания, хипертония, инсулт, диабет тип 2, някои видове рак, остеопороза.

Данните показват, че през последните десетилетия България е на едно от първите места в света по отношение на смъртността от мозъчен инсулт. Раковите заболявания са на второ място като причина за смъртността у нас.
Разпространението на наднорменото тегло (вкл. свръхтегло и затлъстяване) при лица от 30 до 60 години е над 60% при мъжете и над 50% при жените на същата възраст. При лицата от 18 до 30 години е съответно 34%, при жените и 27% при мъжете. При учениците в първи клас честотата на наднормено тегло е висока - 30,6%. При учениците от 7 до 18 години е съответно 14% при момичетата и 22 % при момчетата. Най-ниска е честотата на свръхтегло и затлъстяване при децата от 1 до 5 години в България, показват данните при проведените от Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), Национални представителни проучвания на храненето на населението.